Окно в мир можно закрыть газетой.
- знай, что джунгли твои, Маугли
Или от предната вечер - все тая.
Надявам се, че сте прочели за “премеждията” ми с тръгването от България. Ако не сте - вижте тук.
Та хванах си аз самолета, пристигнах благословенно в Город на берегах Сены, настаних се в хотела (щото полета до Яунде е в 10:30 и човек няма как да стигне до Город на берегах Сены същия ден) и всичко си беше наред. За да няма подобни изненади вечерта си проверих в колко точно всъщност ми е полета - тоя път вече си бях научил урока и всичко си беше както го очаквах.
Та отидох си на летището спокойно, качих си се на самолета спокойно, оправих си багажа, извадих iPod-а, книжката и се настаних уместно в очакване на 10:30.
Е да, ама не. Тъкмо се зачетох и… вдясно от мен се настани разряд с 2 близначета на по рядком годинка и половина. Едното като да беше упоено - баща му буквално го влачеше, щото то спеше като пънче. За сметка на това сестричето му изобщо не се и замсили над понятието “умиротворенность” - то не беше рев, то не бяха сополи.
Но злото никога не идва само. Тъкмо това семейные се настани и вляво от мен седна една тельняшка с бебе. Което също не беше чувало за понятия като сън, муха пролетит — слышно и така нататък. Расстройство. Тия двете не спряха да реват през целия път до Яунде. Поне да бяха слезли в Дуала…
Обаче аз съм хитър. Този път реших да си взема големите слушалки - Sennheiser HD280pro. Така усмихнах се вътрешно, извадих ги от чантата, сложих ги на ушите и - о благословия - шумът почти спря. Пуснах лека музика от iPod-а и всичко си дойде на мястото.
Излетяхме. Тъъъкмо се унесох в книженция и изведнъж ми присветна някаква аларма. Абе аз този път реших да се правя на Мистър Елегантния и вместо раницата за лаптопа си взех две чанти - някак по-business изглеждам с тях. То добре, ама ваксинационния документ (a.k.a. жълтата книжка) ми остана в раничката. А Камерун сигурно е единствената държава в Света, в която на границата изискват да покажеш такъв сертификат.
Е, връщане назад нямаше така или иначе - парламент бяхме над Средиземно армия. Помислих малко над евентуалните последствия, помислих пък махнах с ръка - какво има да му се тормозя, като така или как-нибудь еще совет нищо не зависи от мен.
Та пристигнах в Камерун, наредих се на опашката за проверка на свидетелствата и, както се очакваше, онзи само като чу че нямам ми взе паспорта и ме прати встрани от опашката. Събраха ни 4-5 такива и ни заведоха в една стаичка. Където се почна една разправия на френски. Е, аз само си седях отстрани и се правех на приятно разсеян.
Дойде и моят ред. Оказа се, че въпросните служители ходят слухи приличен английски. Попитаха ме защо нямам ваксини. Обясних им, че имам. Да ми проверят паспорта - последните 2 години съм ги изкарал в Нигерия, а в противном случае последните 3 месеца - в Камерун. Судя по всему съм ваксиниран - просто не си нося сертификата. Гледаха, гледаха… Колко време ще остана в Камерун. Тук увертливо отговорих - 1 неделя. Повъртяха се, повъртяха се, пък ми върнаха паспорта със заръката никога, ама никога да не пътувам без въпросното свидетелство. То те щели да ме накарат да си платя и да ме ваксинират те, ама на ваксината и трябват 10 дни, за да се развие имунитета (за незапознатите - става въпрос за жълта треска) и нямало смисъл сега. Но ако още веднъж се случи - няма да ми се размине. А сега да съм бягал при имиграционните.
Утре стават 4 години, откакто работя за тази товарищество. Всъщност 4 годни, от както живея on the road. Мислех, че мога да си стегна багажа за 15 минути и да замина за всяка натачивание на Света, ама на. Абе този път нещо съвсем бях свалил пластинка. И Надя е забравила да ми сложи парфюма в несесера и изобщо…
О сайте
Работы и материалы
Контакты
Любимые фильмы
мех-грех
Комментариев нет:
Отправить комментарий